Природната среда

 Природни условия.

Природни условия са географското местоположение и свойствата на компонентите на географската среда, които оказват непосредствено влияние върху живота на хората на определена територия и върху развитието на човешките дейности. Природните условия са необходима предпоставка, влияние на природата (конкретната природна среда), без което не могат да съществуват организмите и човека. За тяхното съществуване е необходимо благоприятно съчетание на свойствата на природните компоненти. Техните свойства са необходими за живота и за дейността на хората, но не са материално включени в някаква стопанска дейност. В определена териториална единица съществуват реални природни условия. Те имат различно влияние върху живота на хората, тяхната стопанска дейност, върху организмите (растения и животни). Поради това природните условия се оценяват по различен начин, в зависимост от гледната точка, от която се разглеждат. За качеството на природните условия обикновено се съди по свойствата и характеристиките на земната повърхност и релефа, атмосферния въздух и климата, повърхностнотечащите води, подземните води, вида и плодородието на почвите, характеристиките на растителната покривка и животинския свят, наличието или отсъствието на полезни изкопаеми. Главното при характеризиране на природните условия е оценка на специфичното съчетание от свойства и абстрахиране от техния материално-веществен характер.   

            Природни ресурси.

Природни ресурси са материалните съставки на компонентите на природната среда, които целенасочено се използват в стопанската дейност – материални природни обекти, тела, вещества, елементи, явления и природни сили. Те са източник и материал за преработка и за създаване на нови материални блага и услуги и/или целенасочено използван фактор за човешка дейност. Тяхното използване е с крайна цел – удовлетворяване на определени човешки материални и духовни потребности.

Природните компоненти формират природните условия (благоприятни или неблагоприятни), но могат и да бъдат използвани като природни ресурси. Например, водата е природно условие, но е и природен ресурс. Тя е необходимо условие за съществуването на човека. Без вода няма живот. Но водата става ресурс, когато се използва като сила за производството на електричество,  като фактор за увеличаване земеделската продукция чрез напояване на обработваемите земи, като обект за посещение от туристите, като средство за лечение на определени заболявания и т.н.   

            Отделните природни вещества, сили и явления стават ресурси за дейността на хората при две наличието на четири главни предпоставки и фактори. Първият фактор е съдържанието на полезната компонента във веществото или величината на природната сила. Чрез нея се определя рентабилността за използване. За целта се използват количествени (обем, площ, тегло и т.н.) и качествени (топлотворност за горивата, бонитет за почвите) показатели, дял на полезното вещество в ресурса, пад на водата и  др.). Например, добивът и използването на златото и среброто. Първоначално човка е използват само самородното злато, сребро и мед. Добивът, преработката на рудите и добива на метали става в зависимост от съдържанието на метал в рудата. Вторият основен фактор и основна предпоставка за превръщането на природните вещества, тела и сили в ресурси е равнището на средствата за производство и технология на стопанската дейност – технологии за добив на суровините и технологии за тяхната обработка и преработка и технологии за създаването на нови изделия. Например добива и използването на радиоактивните материали става възможно само при високо равнище на науката и техниката и създаването на специални безопасни технологии. Третият фактор и предпоставка е потребността от определен вид суровина и енергия за създаването на определени изделия. Например, алуминият става необходима става необходим материал при развитието на електротехниката, преноса на енергия, развитието на авиацията и ракетостроенето. Четвъртият фактор е равнището на науката, на познанието на природните процеси, вещества, сили, явления и т.н.. Развитието на знанието (науката) позволява включването на все повече природни вещества, тела и сили в производството на материални и духовни блага за хората, рационализиране на техния добив и преработка.  

            Природноресурсен потенциал.

Съв­куп­ност­та от всич­ки при­род­ни ресур­си и природни условия, ко­и­то мо­гат да бъ­дат из­пол­з­ва­ни в сто­пан­с­ка­та дей­ност в дадена територия при съ­щес­т­ву­ва­що­то равни­ще на тех­но­ло­гия и тех­ни­ка на производството се наричат природно-ресурсен потенциал. От съществено значение за използването му са количествените и качествените параметри на природните ресурси, които позволяват да се правят приблизителни и точни оценки за природното богатство и за структурата на природните ресурси (географско положение, релеф, енергийни ресурси, минерални суровини, климатични условия и ресурси, водни, почвени, растителни и животински ресурси), за възможностите за тяхното използване. В зависи­мост от тери­то­ри­ал­ния обхват мо­же да ста­ва ду­ма за природ­но-ресурсен по­тен­ци­ал на Зе­мя­та (глобален), на от­де­лен континент, географски ре­ги­он (регионален), страна (национален), об­ласт, район (местен) и т.н.