Видове природни ресурси

Съществуват различни видове групировки и класификации на природните ресурси. Основните са: според способността им за възпроизводство; принадлежността им към геосферите и стопанското им използване.

            Според способността им за възпроизводство.

Това е групиране на природните ресурси  според възможностите за тяхното количествено използване и за тяхното естествено възобновяване в природната среда. Те се поделят на два основни вида – изчерпаеми и неизчерпаеми.

Неизчерпаемите природни ресурси са предимно природни сили, които се използват предимно като източник на енергия. Каквото и количество от тях да се използва, те не се свършват и не могат да свършат. В тази група се включват: а) енергията  на Слънцето, която Земята получава ежедневно в продължение на милиарди години; б) енергията на морските вълни, приливи и отливи, която зависи от силата на гравитацията на Луната; в) енергията на земните недра (геотермалната енергия), която зависи от вътрешните процеси на планетата; г) енергията на вятъра, която зависи от състоянието на тропосферата.

Изчерпаемите природни ресурси са предимно природни тела и вещества, които при добив имат свойството да намаляват количествено или дори да бъдат напълно изчерпани. Това са природни ресурси, които се възстановяват по естествен път, но с различна скорост и за различно време. Поради това се поделят на два подвида: невъзобновими и възобновими. Невъзобновимите природни ресурси са тези природни вещества, които по естествен път се възобновяват и създават за много дълъг период от време – милиони и милиарди години. Това са всички минерални образувания, образуващи различни видове вещества в литосферата – твърди, течни и газообразни. Към тях се отнасят въглищата, нефта, природният газ, рудите и нерудните минерални суровини, т.е. полезните изкопаеми.  Възобновите природни ресурси са природни компоненти, съставляващи хидросферата (водата), педосферата (почвата) и биосферата (растенията и животните). Те могат да бъдат изчерпвани, но по естествен път за сравнително кратък период от време се възстановяват. Например изсечената гора се възстановява за 40-50 години, източената вода от язовира може да се възобнови за една година и т.н.

Според принадлежността им към геосферите.

Всяка геосфера се изгражда от определени природни компоненти, тела и вещества, които могат да бъдат използвани по различен начин от човека.

Литосферни ресурси. Това се ресурси, разположени в земната кора и на земната повърхност. Те са изградени от вещества в различно агрегатно състояние. Това са полезните изкопаеми: горивни – въглища, нефт, природен газ, битумолити, торф; рудните полезни изкопаеми – руди на черните, на цветните, на благородните, на редките и на радиоактивните метали; минералните нерудни изкопаеми, използвани като суровини за промишлеността и материали в строителството – каменна сол, калиеви соли, фосфорити, глини, варовици, гипс, мрамор и т.н. 

Атмосферни рeсурси. Това са група неизчерпаеми ресурси от атмосферен произход и свързани с атмосферата. В тях се включва продължителността и силата на слънчевото греене. Самите слънчеви лъчи не са част от атмосферата, но преминавайки през нея, те и придава специфични свойства и влияят върху формиране на процесите в нея. Самото слънчево греене до голяма степен зависи от състоянието на атмосферата – съдържание на водни пари и облачност, наличието на прах и т.н. С големи стойности е и слънчевото греене в горещия (тропичния) пояс на планета, намалява с отдалечаване от Екватора на север и на юг и с най-малки стойности е в района на полюсите. Неговата продължителност и сила, отдавана топлина влияят върху жизнените условия на хората и възможностите за развитие на определени стопански дейности, особено върху растениевъдството и туризма. ветровата енергия. В миналото вятърът се използвал предимно в мелничарството и корабоплаването. Сега се използва предимно за производството на електричество чрез ветрогенератори.

Ветрогенератор

Пряко слънчевото греене се използва като ресурс в енергетиката за производство на електрическа енергия, в туризма за провеждане на лечебни процедури и за развитие на почивното дело и рекреационния туризъм. Тези ресурси се измерват чрез продължителността на слънчевото греене в часове и в получаваната на земната повърхност слънчева енергия в калории. Към атмосферните ресурси се включва и 

Като ресурс в туризма се използват и свойствата на атмосферния въздух – топлина, чистота, влажност, съдържание на примеси (морски соли, вещества от растенията - боров въздух и др.). Важен атмосферен ресурс са валежите. От тяхното количество и разпределение се формират и агроклиматичните условия в различните райони на света.      

Хидросферни ресурси. Тези ресурси включват водите на Световния океан и земите на сушата (повърхностнотечащите). От Световния океан като ресурс се включват приливите и отливите и морските вълни (енергиен ресурс), топлите морски води (климатичен ресурс), солените морски води (солодобив и извличане на полезни вещества). От водите на сушата като природни ресурси се използват солените води на езерата за солодобив и пресните води на изворите, реките и езерата. Те се използват за водоснабдяване и питейни нужди, битови види, за напояване на земеделските земи, производство на електроенергия и т.н.

Поземлени и почвени ресурси. Това са части от земната повърхност, които се използват като: терени за строителство на сгради, съоръжения, пътища, промишлени предприятия и др.; горски терени; стопанисвани земеделски земи.

Биосферни ресурси. Те са два основни вида – растителни и животински. Като растителни ресурси се използват дървесината, гъбите, билките, горските плодове, тревата (за паша и сено) и др. Като животински ресурси се използват дивеча и птиците  (ловен туризъм), водните обитатели (риби, раци, миди, морски бозайници и др.).

Според стопанското им използване.

В стопанската дейност на хората се използват разнообразни природни ресурси като се използват различни техни естествени свойства и вещества.

             Енергийни ресурси.

Това са природни ресурси, от които се добива необходимата на човечеството енергия: топлинна, механична, електрическа. В тази група попадат: изчерпаеми невъзобновими (горива) и руди на радиоактивните метали; изчерпаеми възобновими (вода);  неизчерпаеми (слънчева енергия, енергия на приливи и отливи, енергия на морските вълни, геотермална енергия, енергия на вятъра).

     Въглищата са вид седиментна скала от растителен произход, съдържаща голямо количество въглерод и притежаваща свойството да горят, като отделят топлина. Съдържат и различни видове примеси като сяра, азот, прах и др. При нагряване в специални пещи при липсата на въздух се превръщат в металургичното гориво кокс. Въглищата на цвят са различни. Тези разлики се дължат на различното съдържание на въглерод и различната степен на въглефикация. В зависимост от съдържанието на въглерод и времето на образуването им се поделят на:

а) антрацитни, най-стари по възраст, с много висока степен на въглефикация (95%), най-висока калоричност 6800-8350 ккал);

б) черни – с висока степен на въглефикация (80-85%) и топлотворност (6000-7000 ккал);

в) кафяви – с по-малка степен на въглефикация (65-70%), съдържание на повече примеси и ниска топлотворност (3000–5000 ккал);

г) лигнитни – най-младите по възраст, често пъти дървесината е отчасти съхранена, с ниска степен на въглефикация (50-55% въглерод) и много голямо съдържание на примеси и прах, с ниска топлотворност.

            За стопанската дейност е много важно качеството на въглищата. Различните видове въглища имат различни качествени характеристики и различно използване. При тяхната оценка е важно определянето на: степента на въглефикация и калоричност; съдържание на примеси – пепел, сяра, влага и др.; разположение въглищните пластове спрямо повърхността; тяхната мощност и обем; промишлени възможности за добив и др.

Въглищата се добиват по два метода: галериен (подземен) и открит. Изпол­з­ват се за добив на електроенер­гия и топлоенергия, в химическата промишленост, в ме­та­лур­ги­я­та, в би­та за отопление на население­то и др. В света има множество големи въглищни басейни в: Китай (Фушун, Хейшунски), Русия (Кузнецки, Ленски, Подмосковски басейн), САЩ (Апалачки и Пенсилвански басейн), Германия (Рурски басейн), Украйна (Донбас), Австралия (Нов Южен Уелс), Казахстан (Карагандински), Бразилия (Алта-Амазона – най-големият в света), Полша (Шльонски басейн), ЮАР (Йоханесбургски басейн) и др.

       Нефтът е го­рив­на мас­ле­на теч­ност, един от основните енергийни източници. Има органичен произход. Об­ра­зу­ва в зем­ни­те нед­ра под въз­дейс­т­ви­е­то на тем­пе­ра­ту­ра­та и на­ля­га­не­то. Ос­нов­ни със­тав­ки на неф­та са: въглерод, во­до­род, ся­ра, кис­ло­род и др. По цвят той ва­ри­ра от поч­ти без­ц­ве­тен до поч­ти че­рен. По плът­ност бива лек, сре­ден и те­жък. При из­га­ря­не раз­ви­ва до 10 000 ккал/кг. Неф­тът се из­пол­з­ва като природен ресурс пре­дим­но в енер­ге­ти­ка­та, хи­ми­чес­ка­та промиш­ле­ност, транспорта и др. сто­пан­с­ки отрас­ли за производството на: горива (бен­зин, ке­ро­син, газьол, ма­зут), сма­зоч­ни материали, плас­т­ма­си, син­те­тич­ни влак­на, син­те­ти­чен ка­у­чук и др.

Платформа за добив на нефт край Бразилия

В све­та ра­йо­ни с голе­ми за­ле­жи на нефт са:  Пер­сийс­кият за­лив (Саудитска Арабия, Ирак, Иран, ОАЕ, Бахрейн, Катар, Кувейт), За­па­ден Си­бир (Русия), Мексиканският за­лив (САЩ и Мексико), Маракайбо (Венецуела), Се­вер­но мо­ре (Великобритания, Норвегия, Германия, Нидерландия, Дания), Гвинейския залив (Нигерия), Северна Африка (Либия, Алжир), Каспийско море (Азербайджан, Русия, Тюркменистан), Малайският архипелаг (Индонезия) и др. Сред най-големите нефтени находища са: Гхавар (Саудитска Арабия) с 10.1 млрд.т.; Голям Бурган (Кувейт) с 9,2 млрд.т.; Боливар (Венецуела); (Саудитска Арабия); Самотлор (Русия); Ромашкинско (Русия) и др. Общо в света запасите от нефт бързо намаляват.

            Природният газ е екологически най-чистото гориво. Като природен газ се разбират природни вещес­т­ва или съ­е­ди­не­ния, ко­и­то при нор­мал­на тем­пе­ра­ту­ра и наляга­не са в га­зо­об­раз­но състояние. Об­ра­зу­ват се в зем­на­та ко­ра. Най-широ­ко разпрос­т­ра­не­ние и използване имат газовете ме­тан, бу­тан, про­пан, изо­бу­тан, пен­тан. Природните газове съ­дър­жат въгле­во­до­ро­ди, азот, се­ро­во­до­род, въг­ле­ро­ден ди­ок­сид, хелий и др. Те за­е­мат под­зем­ни ку­хи­ни и по­ри, но мо­гат да се съ­дър­жат и в неф­та и подзем­ни­те во­ди. В за­ви­си­мост от спо­соб­ност­та им да го­рят при­род­ни­те га­зо­ве се делят на го­рив­ни – во­до­род, сероводород и др., и не­го­рив­ни – азот, въг­ле­ро­ден ди­ок­сид и др. Природният газ се из­пол­з­ва ка­то го­ри­во в енер­ге­ти­ка­та и бита и ка­то су­ро­ви­на в химическа­та промишленост. На­хо­ди­ща­та на при­ро­ден газ са свър­за­ни с неф­то­нос­ни­те седи­мен­т­ни скали. Най-зна­чи­ми на­хо­ди­ща на при­ро­ден газ има в Ру­сия (За­па­ден Сибир, Баренцово море, Каспийско море и др.) с 47.6 трлн.м³; Иран, Саудитска Арабия и др. страни. Сред най-големите газови находища в света са: Северното (Катар), Уренгой (Русия), Ямбург (Русия), Бованенковско (Русия), Южен Парс (Иран), Грьонинген (Нидерландия) и др. През последните години се откриват все повече находища и възможности за добив на шистов газ. Водещо място в това отношение имат САЩ.

            Битуминозните шисти имат ограничено стопанско значение. Това са скали, разположени в съседство с находища на въглища и нефт, в които се е просмукало органично вещество (битум). В тях преобладава неорганичното вещество (50-80%), състоящо се от карбонати, железни, силициеви и глинести компоненти. Имат слоиста структура. При запалване изгаря органичната съставка. Използват се като гориво и като суровина за извличане на различни химични вещества. Разпространени са в земната кора във вид на пластове  и лещи. Големи находища на битуминозни шисти има в Русия (Ленинградска област и Източен Сибир), Естония, Китай, САЩ, Бразилия. 

            Торфът е горивно полезно изкопаемо, образувано от растителни недоразградени отпадъци при излишък на влага в блатни условия. При осушаване се използва като гориво в ТЕЦ и за битово отопление. Торфът се използва и като естествен тор в селското стопанство и за извличане на някои химични вещества. Големи залежи на торф има с Северното полукълбо, в страните (Русия, Финландия, Канада, САЩ, Швеция, Полша, Германия, Ирландия и др.) с хладен влажен климат, с излишък на влага и много блата.

            Руди на радиоактивните метали (уран и полоний). Това са негоривни, рудни полезни изкопаеми. Използва се отделяната топлинна енергията при ядрения синтез, която загрява вода и получената пара задвижва турбините. Сред страните с най-големи залежи на радиоактивни метали са САЩ, Канада, Австралия, ЮАР, Русия, Бразилия и др.. 

             Хидроенергийни ресурси. В съвременни условия се използва силата на падащата вода за производството на електрическа енергия. Сред страните с най-голям хидроенергиен потенциал са тези с високи планини, множество водопади, пълноводни реки. Сред тях са САЩ, Русия, Бразилия (Амазония), Китай, Д.Р.Конго, Канада, Норвегия, Япония, Швеция и др..

             Алтернативните източници на енергия са възобновяеми енергийни ресурси – морски вълни, приливи и отливи, геотермална енергия, слънчево греене, ветрова енергия. Те се използват за производство на електричество. Енергията на морските вълни се използва ограничено. Това се дължи предимно на несъвършенствата на технологиите и непостоянството на морските вълни. Усъвършенстват се централите за производство на електричество, използващи енергията на приливите и отливите. Такива възможности има само в откритите крайбрежия на океаните, където височината на приливите надминава няколко метра. В редица страни има възможности и се използват геотермалните източници на енергия. Това са горещите гейзери и горещите подземни води. С много добри запаси са Исландия, Нова Зеландия, Камчатка (в Русия), САЩ, Великобритания, Италия и др. През последните десетилетия много голям напредък има по отношение разработването и внедряването на нови технологии за използването на слънчево греене (фотоволтаични инсталации), силата на вятъра (ветрогенератори), предимно от крайморските европейски държави като Дания, Нидерландия, Германия и др..

           Минералносуровинни ресурси.

Това са скали, които притежават полезни свойства и вещества и се използват в различни сфери на стопанската дейности и бита на хората. В зависимост от съдържанието на метали в тях се поделят на рудни и нерудни.

            Рудните полезни изкопаеми съдържат съединения на металите и от тях могат да се извличат метали. В зависимост от съдържащите се метални съединения те се поделят на руди на: черните, цветните, благородните, радиоактивните и на редките метали.  

            Рудите на черните метали включват желязна, манганова, хромова и ванадиева руди, които се използват като суровина за добива на черни метали (чугун, стомана и желязо). Желязната руда е основна за черната металургия. Най-значими запаси и добиви има в Русия (Курска магнитна аномалия, Урал, Средносибирско плато), Бразилия (Бразилска планинска земя), САЩ, Канада, Индия, Австралия, Швеция, Алжир и др. Хромовата руда се използва като добавка в производството на специални стомани и различни изделия. Най-значимите запаси са в ЮАР, Зимбабве, Турция и др. Мангановата руда се използва като добавка в производството на легирани стомани. Най-значими находища има в ЮАР, Бразилия, Австралия, Украйна, Габон, Русия и др. Молибденовите руди се използват в черната медалургия за производство на специални стомани. Най.-значимите находища в света са в Китай, САЩ, Канада, Чили, Русия, Перу, Мексико.

             Рудите на цветните метали включва два типа руди: тежки цветни метали - олово, цинк, калай, мед, никел и леки - алуминий и титан. Алуминиевите руди (боксити) се използват в цветната металургия за производство на алуминий и сплави. Значими находища има в Индия, Гвинея, Бразилия, Австралия, САЩ, Русия, Суринам, Ямайка, Франция и др. Медните руди: Главните медносъдържащи минерали са халкопирит, борнит, халкозин. Много рядко се среща самородна, почти напълно чиста мед. Значимите находища са в Чили, Перу, Замбия, Канада, Д.Р. Конго, САЩ и др. Оловно-цинковите руди са обикновено полиметални. Главни минерали са сфалерит и галенит. В тях често като допълнителни метали се срещат: мед, сребро, злато, кадмий, бисмут, антимон, селен, телур и редица по-редки метали като индий, галий, германий и др. Богати находища на тези руди има в Австралия, Канада, САЩ, Казахстан, Русия, Д.Р.Конго и др. Калаените руди са с главни минерали халкопирит и станин. Най-значимите находища в света са в страните от Индокитай и Малайския архипелаг (Малайзия, Тайланд, Индонезия), в Африка (Нигерия и Д.Р.Конго), в Боливия, Австралия, Великобритания, Китай.

               Благородните метали в природата се срещат в два вида - самородни метали и руди. Платината е най-ценния от редките метали, но е и най-рядко срещан. Запасите са незначителни. Добиваната платина се използва предимно в електротехниката, електрониката, автомобилостроенето, нефтохимията и в ювелирната промишленост. Най-значимите находища в света са в ЮАР, Канада, Русия (Урал и Норилск), САЩ (Аляска), Колумбия, Бразилия, Перу. Златото е рядко срещан благороден метал. Среща се като самородно, руда и разсипи в речните пясъци. Отличава се с редица свойства като мекост, ковкост, топло- и електропроводимост и т.н. Използва се в електротехниката, електрониката и в ювелирната промишленост. С най-значими залежи и добиви на злато са ЮАР, Русия, САЩ, Канада, Австралия, Колумбия, Зимбабве, Гана, Мексико, Бразилия и др. страни. Среброто е много по-често срещано в природата от другите благородни метали.  Среща се като самородно, в сребърни и в полиметални руди. Над 80% от добиваното сребро е от полиметални руди. Използва се в електротехниката и електрониката, в ювелирната промишленост и други. Значими находища на сребро има в Мексико, Китай, Перу, Чили, САЩ, Канада, Австралия, Русия, Казахстан и др.

               Нерудните полезни изкопаеми са природни минерални тела и вещества, от които не се извличат метали. Те се използват в различни стопански дейности като промишлени суровини (каменна сол, калиева сол, фосфорити, апатити, барит, сяра, графити и т.н.); като строителни материали и суровини за производство на строителни материали (гипс, каолин, варовик, доломит, глини, трас, перлит, зеолити, мрамор, гранит, сиенит, травертин и т.н.). Редица от тях имат по-широко приложение като суровини.

               Фосфоритите се използват за производството на минерални торове. Значими находища има в страните Мароко, Сенегал, САЩ. В Русия в Колския полуострови има значими находища на апатити, а в Чили на селитра. Калиевите соли също се използват в производството на минерални торове. Най-богатите находища са в Канада, Белорус, Русия, Германия, Израел, Йордания и др.

               Каменната сол е широко разпространена в природната среда във вид на седиментни скали в земните недра и утайки по дъното и бреговете на солените езера. Използва се като суровина в химическата промишленост за производството на соди и в за производството на готварска сол. Без стопанско значение е солта върху почвената покривка в пустинните райони. Големи находища на каменна сол има в САЩ, Русия, Полша (Величка, Бохня), Германия (Щасфурт), Австрия (Тирол), Румъния (Трансилвания) и др.

               Графитът е минерал, модификация на въглерода. Върху хартията той оставя тъмна следа. Това е широко разпространено полезно изкопаемо.  Среща се сред магмени скали и кристалинни шисти. Използва се в металургията, атомните централи, електротехниката, производството на моливи и др. Значими находища има в Южна Корея, Мексико, Австрия, Германия, Шри Ланка, Мадагаскар и др.

Диамантите също са минерали на въглерода, скъпоценен камък. Имат най-високата твърдост сред природните минерали (10 по скалата на Моос). Използват се в ювелирната промишленост, при производството на режещи елементи, сонди и т.н.  Най-значимите находища в света са в Южна Африка (ЮАР, Зимбабве, Ангола, Намибия), в Русия (Якутия), Канада.

               Мраморите се метаморфна скала, изградена от минерала калцит след трансформация (метаморфоза) на варовици и доломити. Има зърнеста структура и добре се полира и обработва. Мраморът се използва като скално-облицовъчен материал в строителството, като съставка на мазилки, мозайки, подови настилки, в скулптурата, по-рядко в производството на различни предмети за бита. Мраморите са често срещана скала. Използват се находища с различен цвят и здравина на мраморите. Мраморът е разпространен почти повсеместно. Сред най-известните находища са тези в Италия (Карара в Тоскана), Гърция (остров Парос и др.), САЩ (в Апалачите), Узбекистан (Малгузарск), ЮАР (провинция Натал), Северна Африка, Украйна (Крим и Закарпатието) и др.

              Сярата е химичен елемент, който има вулканогенен и седиментогенен произход. В природата се среща като самородна сяра и във вид на серни съединения. Използва за производството на сярна киселина, сулфити, препарати за борба със селскостопанските вредители, в каучуковата промишленост като вулканизатор, в целулозно-хартиената промишленост, производството на химични влакна, в производството на бои и др. Големи находища на вулканогенна сяра има в Андските страни на Южна Америка (Боливия, Чили и Колумбия). Значими находища на седиментогенна сяра има в САЩ, Мексико. Добри находища на сяра има в Русия (Камчатка и басейна на Волга), Средна Азия (Туркменистан и Узбекистан), Италия (Сицилия и Сиена) и много други.

. 

               Каолинът е полезно изкопаемо, образувано при изветрянето на магмените скали и като наслаги. Използва се като суровина за производството на порцелан, фаянс, стъкло и т.н. Сред най-известните находища в света са тези в Китай (провинция Цзянси), Великобритания  (п-ов Корнуел), Германия (района на Дрезден), Чехия (района на Карлови Вари), Русия (Урал), Украйна, Казахстан, България и др.

            Като нерудни полезни изкопаеми се използват широкоразпространените глина, варовик, доломит, гранит и т.н.

     Климатични ресурси.

Като климатични ресурси се разглежда използването на отделни климатични елементи или тяхното съчетание и съвкупност за осъществяването на различни стопански дейности. Из­пол­з­ват се продължителност­та и си­ла­та на слън­че­во­то гре­е­не, тем­пе­ра­ту­ра­та на при­зем­ния слой на въз­ду­ха, ви­дът, количес­т­во­то и раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на ва­ле­жи­те, си­ла­та и продължителност­та на вя­тъ­ра и т.н. Те­зи ре­сур­си са: а) аг­рок­ли­ма­тич­ни. Те влия­ят на селското стопан­с­т­во чрез количеството слънчево греене, топлинните условия и влагата. От тях зависи броят на получаваните реколти от обработваемите земи, видът на отглежданите земеделски култури, използването на води за напояване и т.н.; б) климатични рекреационни (туристически) ресурси. Това са климатичните условия, използвани при лечението, отдиха и почивката на хората – слънчево греене, топла морска вода, чист въздух, морски бриз и т.н. Те имат специфика при използването си. Например, в горещия пояс на планетата се използват целогодишно за развитие на морския туризъм. В студения пояс и във високите части на планините могат да се използват целогодишно за ски-туризъм. Но морският рекреационен туризъм в умерения и субтропичния пояси е сезонен, провежда се само през лятото; в) валежни (снежно-дъждовни, плювио-нивални) ресурси. Влияят върху стопанската дейност на хората чрез вида (дъжд, сняг), количеството и разпределението (сухи и влажни сезони, максимални и минимални валежи по сезони, месеци т.н.) на валежите през годината. Все­ки климатичен по­яс, клима­тич­на зона и климатична област имат своите различ­ни характеристи­ки и съответно потенциал.

               Водни ресурси.

Това са годните за ползване водите на сушата, които целево се включват от хората в тяхната стопанска дейност. Като такива се използват водите на Световния океан; повърхностнотечащите води (реки, езера, блата, ледници) и подземните води (грунтови, артезиански,  карстови и минерални). Прак­ти­чес­ки във вод­ни­те ре­сур­си се включ­ва ця­ла­та во­да на хид­рос­фе­ра­та. Те се по­де­лят на: динамични (еже­год­но­  възобно­ви­ми) и статични (ве­ков­ни запа­си). Към еже­год­но въ­зоб­но­ви­ми­те се от­на­сят води­те на ре­ки­те (реч­ни­ят отток), а към ве­ков­ни­те за­па­си – лед­ни­ци­те и подзем­ни­те води. На Зе­мя­та най-го­лям е обемът на во­ди­те на Све­тов­ния оке­ан – 1340 млн.км³. Най-цен­ни ка­то ре­сурс са прес­ни­те во­ди (2.3% от во­ди­те на хид­рос­фе­ра­та). Най-мно­го се изпол­з­ват вод­ни­те ре­сур­си, намиращи се на су­ша­та и пре­дим­но тези на ре­ките и езерата. Во­ди­те ка­то ре­сурс се използват за пи­тей­ни и би­то­ви пот­реб­нос­ти, за получава­не на елек­т­ричество, промишлени води, на­по­я­ва­не, воден туризъм, водолечение, за рибовъдство и риболов, за корабоплаване и др.

               Поземлени ресурси. С най-голямо значение са земеделските земи. Около 30% от площта на планетата е стопанисвана земя за земеделски нужди. Поземлените ресурси са годната за използване от човека част от земната повърхност. Те са природната основа за териториално разположение на селищата и стопанските обекти. Поземлените ресурси са главно средство за производство за селското стопанство. Характеризират се по площ на територията, релеф и почвена покривка. Структурата на поземлените ресурси включва: използваните земеделски площи (обработваеми земи, трайни насаждения, ливади и пасища); гори и храсталаци; слабопродуктивни и непродуктивни земи; земи, заети от селища; пътища; промишлени предприятия и т.н.. С най-голямо стопанско значение са обработваемите земи, понеже те осигуряват преобладаващата част от храните за хората, но те са само около 11% от площта на поземлените ресурси.  Поземлените ресурси, особено обработваемите земи са крайно неравномерно териториално разположени. Най-значими са ресурсите на обработваеми земи в лесостепите и степите на умерения пояс, горските райони на тропиците и субтропиците. Най-значими са поземлените ресурси в континентите Азия, Европа и Африка. Добре осигурени с поземлени ресурси от страните са Русия, Аржентина, САЩ, Канада, Австралия, Украйна и др. страни. С огромен недостиг на обработваеми земи са страни като Япония, Либия, Египет, Исландия и др.

               Биоресурси.

Иглолистна гора

               Като биоресурси се използват живи организми, естествена растителност и естествен животински свят. Те се използват за различни стопански цели. Поделят се на два основни вида – растителни и животински ресурси. Растителните ресурсиобхващат  естествената и културната растителност. Най-значимите от тях са горските ресурси. На Земята има около 40 млн. км² гори, най-големи площи от които са съхранени в Азия, а най-малко в Австралия. Най-значими са ресурсите от иглолистна дървесина в природната зона на тайгата в Северното полукълбо, а на широколистна дървесина в горещия пояс на планетата. По континенти най.значими са горските ресурси на Южна Америка, а най-незначителни тези на Австралия. Растителните ресурси се използват от хората за: храна; фураж за животните, за гориво за отопление; строителни материали; суровини за промишлеността и като обекти за познавателен и рекреационен туризъм. Животинските ресурси се използват като: храна на хората (дивеч, риба, и др.); за развитие на лов и риболов; за добив на ценни кожи; за познавателен туризъм; суровини за различни промишлени производства.

Биоресурсите на Земята бързо намаляват. Това особено се отнася за тревната растителност в природната зона на степите, широколистните листопадни гори в умерения пояс и твърдолистните вечнозелени гори в субтропичния пояс. Намаляват и почти напълно изчезват редица животински видове.

                Ресурси на Световния океан.

Това са природни вещества, които се намират във водата, на океанското и морско дъно или в земни пластове под него. В зависимост от използването им това са: а) морски биоресурси (риби, молюски, миди, ракообразни, китове, водорасли, тюлени и др.). Най-богатите райони на морски биоресурси са океанският и морски шелф и крайбрежните води около двете полярни окръжности. Едно от най-богатите места на риба в Световния океан е Нюфаундлъндската банка;   б) горивни полезни изкопаеми и най-вече нефт и природен газ. Най-богатите находища са в шелфовата зона на моретата (Персийски залив, Мексикански залив, Северно море, Баренцово море, Гвинейски залив и др); в) минерални ресурси (руди - железни, манганови, калай, злато и др.); химични съединения и вещества (разтворена каменна сол, йод, соли, сяра и др.).